Глезен на сноубордист
Какво точно представлява глезенът на сноубордиста?
Глезенът на сноубордиста е счупванена т.нар. processus lateralis tali (външния израстък на талуса) и е описано в медицинската литература още през 1965 г. Въпреки че историята на сноуборда води началото си далеч назад до Хаваите с He'ehölua, до Залцбургската земя с Knappenrößl или до Турция с Lazboard, вероятността фрактурата да е възникнала поради използването на предшевствениците на сноуборда по това време е много малка, тъй като травмата обикновено възниква по време на приземяването след скок.
Първото описание на това рядко костно счупване (1,2 % - 6,3 % от фрактурите на долните крайници)
не се свързва с карането на сноуборд до края на 80-те години на миналия век преди систематични анализи на нараняванията при каране на сноуборд и ски. Между 1994 г. и 1996 г. се появяват термините "фрактура на сноубордиста" и "глезен на сноубордиста".
Според проучване от 1995 г. повече от 1/3 от фрактурите на глезена при сноубордистите са били фрактури на латералния израстък на талуса.
Забележка: английският термин "ankle", за разлика от немския термин "Knöchel", включва и глезенната кост.
Възникване и причини
Механизмът на злополуката в глезена на сноубордиста трябва да се разглежда като специфичен за сноуборда, тъй като само в този спорт (и уейкборда) глезенните стави се фиксират от сноуборд обувките, както и от автоматите за сноуборд в положение на краката по време на приземяване, което е между 70° и 90° спрямо посоката на движение. При приземяване след скок има голямо осово натоварване като в случай на нечисто приземяване се увеличава разпределението на тежестта върху предния или задния крак.
Това води до т.нар. гръбначно разгъване (разтягане на стъпалото и пръстите към задната част на стъпалото) и до т.нар. изкривяване (движение на стъпалото навън от неутрално положение). Стегнатата конструкция на обувките за сноуборд (дори меките обувки обикновено са достатъчно стегнати) в комбинация с връзките за сноуборд обезопасяват глезенната става, така че да не се получи класическа травма от усукване (както например при карането на скейтборд) и аксиалната (отгоре надолу) сила да не може да се "избие" навътре.
Силата се предава по външната страна на глезена на стъпалото, фиксирано в сноуборд обувката, към глезенната кост (талус), разположена под фибулата, и по-специално към външния израстък на глезенната кост (processus lateralis tali). Ако се приложи достатъчна сила, костта се счупва на това място. Този механизъм на злополуката е потвърден при изследвания на трупове през 2003 г.
Фрактурите на латералния израстък на талуса могат да бъдат различни. По тази причина още през 1965 г. е направен опит за класификация на фрактурите. Най-разпространената класификация на фрактурата на латералния израстък на талуса днес е тази на McCrory и Bladin от 1996 г., която се използва и при диагностицирането на глезена на сноубордиста (също фрактура на сноубордиста).
Трите вида фрактури Класификация според Маккори и Бладин (1996 г.)
Класификацията на фрактурите на processus lateralis tali
се е развивала през годините.
Първоначалната класификация на Хокинс по-късно е пресортирана от Маккрори
и Бладин според тежестта на увреждането:
Тип I
малко откъсване на върха на израстъка (авалсия)
Тип II
голям единичен костен фрагмент
Тип III
подобна степен на увреждане като тип II, но като
раздробена фрактура (много малки фрагменти)
Какво представлява талусът?
Талусът е кост на долния крайник, която пренася натоварването на тялото от долната част на крака към субталарния скелет на стъпалото. Талусът има няколко връзки чрез стави със съседните структури - с тибията и фибулата в горната глезенна става, с калкана, навикуларната кост и с пружинната връзка в долната глезенна става. Талусът се дели на тяло, шийка и глава.
Осификацията на талуса започва през 28-ата - 32-ата седмица от развитието му с едно или две костни ядра. Така нареченият латерален туберкул на задния израстък може да се развие като апофизарен аланг. Ако няма костно срастване с тялото на талуса, се развива самостоятелна костица - т.нар. ос тригонум (при около 6 % от хората).
Оплаквания и симптоми
Типичните симптоми на глезена на сноубордиста са болка и подуване на тарзалната кост и на външната страна на стъпалото. Тези симптоми лесно могат да бъдат объркани с тези при навяхване или скъсване на връзка. Това важи както за засегнатото лице, така и за преглеждащия лекар, особено ако не са известни обстоятелствата на инцидента.
Диагнозата може да бъде допълнително усложнена от факта, че тази фрактура понякога е трудно да се види на обикновените рентгенови снимки. Такъв е случаят с малките фрактури (тип I), които не са изместени. В литературата се съобщава, че вероятността да се пропусне фрактура на латералния израстък на талията на рентгенови снимки е до 50 %.
Поради тази причина при клинично съмнение за глезен на сноубордист се препоръчва секционна образна диагностика.
Магнитно-резонансната томография на глезенната става може много добре да покаже така наречения оток на костния мозък в контекста на фрактура или контузия на костта. Въпреки това, фрактурната линия не винаги може да бъде добре очертана, така че разграничаването между фрактура и т.нар. субталарен удар може да бъде трудно. Компютърната томография може най-добре да покаже линиите на фрактурата без наслагване и трябва да се разглежда като метод на избор за изследване.
ЯМР може да бъде полезен за откриване на съпътстващи увреждания на меките тъкани - напр. увреждане на хрущяла, разкъсване на връзки и сухожилия.
Какво трябва да имам предвид като сноубордист?
Глезенът на сноубордиста е травма при напредналите сноубордисти и обикновено се появява след приземяване. Ако имате болка в задната и външната част на стъпалото след сноуборд сесия (особено при ритане в парка), приемете я сериозно. Дори ако сте свикнали с този вид болка от карането на скейтборд, не я отхвърляйте като изкълчване на глезена. Отидете на преглед и кажете на рентгенолозите, че сте сноубордист и сте чували за глезен на сноубордист.
Ако не си сигурен, винаги можеш да се свържеш с нас!
Лечение на глезена на сноубордиста
Ранното разпознаване на счупването е особено важно за избягване на усложнения като псевдоартроза, импринджмент, костна некроза или посттравматична артроза. Размерът на фрактурата и броят на разместените фрагменти са важни за планирането на лечението.
По правило малките, т.нар. авалузионни наранявания, се лекуват консервативно със симптоматична терапия, краткотрайно обездвижване, последвано от мобилизация на ставата и увеличаване на носенето на тежест.
Ако симптомите продължават след 6 месеца, може да е показано хирургично ремоделиране на процеса.
Неразместените фрактури могат да се лекуват с обездвижване без натоварване за 4-6 седмици, последвано от мобилизация в шина за ходене за още 2-3 седмици.
Фрактурите с разместени фрагменти са по-проблемни, тъй като могат да доведат до псевдоартроза, ако не се лекуват хирургично. Затворената редукция на фрагментите се счита за недостатъчна.
Отделни фрагменти, които са по-големи от 1 см или са изместени с повече от 2 мм, трябва да бъдат хирургически редуцирани. Това може да стане с помощта на винт или т.нар. тел на Киршнер. За тази цел могат да се използват винтове без глава, като например винтът на Херберт, тъй като те могат да се завият под повърхността на ставата.
Отстраняването на по-големи или многобройни фрагменти може да доведе до значителна нестабилност на долната глезенна става и да наложи сковаване (артродеза) на ставата. Ако в резултат на травмата се развие посттравматична артроза, може да се наложи сковаване на ставата, тъй като долният глезен е по-често засегнат от горния глезен. Много рядко остеоартритът между фибулата и талуса налага срастване на ставата.
Снимките на сноуборда ни бяха предоставени от
Източници:
- G. Хокинс: Счупване на латералния израстък на талуса . В: The Journal of bone and joint surgery. American volume. Том 47, септември 1965 г., стр. 1170-1175
- C. Pino, M. R. Colville: Snowboard injuries . In: The American journal of sports medicine. Том 17, брой 6, 1989 г., ноември-декември, стр. 778-781
- Nicholas, J. Hadley, C. Paul, P. James: "Счупване на сноубордиста": счупване на латералния израстък на талуса . In: The Journal of the American Board of Family Practice (Списание на Американския съвет по семейна практика) / American Board of Family Practice (Американски съвет по семейна практика ). Volume 7, Number 2, 1994 Mar-Apr, pp. 130-133.
- McCrory, C. Bladin: Фрактури на латералния израстък на талуса: клиничен преглед. "Глезен на сноубордист". In: Clinical Journal of Sport Medicine (Клинично списание за спортна медицина) . Том 6, брой 2, април 1996 г., стр. 124-128.
- Милър: Фрактури на латералния израстък на талуса: фрактура на сноубордист. В: PI Update 2008: глава 23, стр. 119-123
- Bohyn, D. V. Flores, T. Murray, B. Mohr, M. Cresswell: Imaging Review Of Snowboard Injuries. In: Semin Musculoskelet Radiol 2022: 26: 54-68.
- В: Waldeyer Anatomy of Man, 17-то издание, 2003 г., стр. 1106-1108.
